Имало едно време един Бюджет 2010. Често го наричали “постна пица”, ама нали идат коледни пости, та бил свикнал. Важно било да го гласуват и да го приемат едни хора в една бяла сграда. Приемането му било станало невероятно бързо. Нямало дебат, нямало пререкания. Изказал се само един единствен човек. После, забележете, имало някакво гласуване с 44 против (от онези, които нищо не били казали) и “пицата” била приета на първо четене. Край.

Край, но краят е единствено за демокрацията май. Къде е плурализмът, къде е дебатът? (more…)

Вчера бях свидетел как всичко се завърта отново и отново около политиката. Бях на една среща презентация на млади хора, занимаващи се с култура. Темата беше интересна и публиката взимаше участие активно. Възрастта на младежите според мен беше от 15 до 28 години. Обаче нещата се отплеснаха пак към политиците, известността им и техните действия.

Странното беше, че всички се обединиха около тезата, че политиците крадат. Още по странното беше, че най-активните поддръжници бяха най-малките присъстващи – около 15-годишни момичета и момчета. (more…)

Бойко Борисов и Георги Първанов разбраха преди време, че ако само се двафкат, няма да имат кяр и двамата. Ето защо медийната война между тях смени правилата си. Идеята е да не квичим в ефир, а директно да пипаме и да ни пипат.

Ето например Берлускони. (more…)

Трудно ми е да коментирам това, което е на снимката.

В магазин Euroland на главната в Пловдив видях ето тази ученическа раница със забрадени по мюсюлмански образец кукли барби. Това ме накара да си задам няколко въпроса:

1. Каква религия изповядва Барби? Досега не беше със забрадка, което показва, че сигурно си е сменила религията наскоро. Защо? (more…)

Колко време чакате пред кабинета на личния си лекар, за да си вземете едно елементарно направление? 1-2 часа или по-оптимистичен период?

Днес и аз си почаках, опитвайки се даси поема дъх в препълнения коридор без никаква вентилация. Плачът на децата, примесен с миризмата на пот, плюс прословутата българска реплика “Моля, не се предреждайте!” и отговорът “Ама аз само за малко съм”, ми дойдоха отново в повече. (more…)

Преди години ми разказваха как в ЦК на БКП всички били все възрастни и доста често някой от тях умирал и го пишели по вестниците. Май само това бил начинът да се освободи място на общата маса на властта в България в онези времена.

Днес обаче една смърт изнената и едновременно потресе всички ни. Бог да прости Александър Божков.

Г-н Божков обаче почина млад. Oт рак.

Може би даже от този рак, който разяжда страната ни или онзи рак – “10%“, който му лепнаха като медиен образ. (more…)