“Имате една къща и пред нея има три прекъсвача. На тавана на къщата има лампа.
Как ще познаете кой от трите прекъсвача светва лампата на тавана?
Имате право да влезете само веднъж в къщата и не можете след това да излезете.
Лампата не се вижда, когато сте извън къщата.”
Реших да пусна на едни мои приятели програмисти тази приятна логическа задачка. Тя не е свързана с програмирането, но исках да видя какви решения ще предложат с техния начин на мислене.
Мислех си, че ще се втурнат в някакви решения и алгоритми, но получих едно много интересно предложение за решение. С позволение на автора (Дамян Митев) публикувам неговото предложение:
“Такаааа, седим си ние пред къщата и си зяпаме към тавана. И както си зяпаме, виждаме падаща звезда (щом ще палим крушки, трябва да е вечер!), и тая падаща звезда ЦАП! ни цапардосва по тиквата със следните 2 идеи:
1) Къща, таван, вечер.. аз лично се сещам само една ситуация, в която тези три предпоставки могат да включват и мен, а в тоя случай не съм сам, а с младо гадже (ако се
сещате кво имам предвид – среднощен маратон по решаване на задачи от състезания и гледане на The Simpsons, разбира се!). Тогава оставям гаджето долу, аз се качвам горе, и ако не се пребия по стълбите, от тавана почвам да давам инструкции:
- Гицке, щракни (а не кликни!) първия ключ, МА!
- Кво?
- Ама щи изплющя един, ма! Отпуши си тъпаните, глухите!
ПЪРВИЯ КЛЮЧ!
.. и така докато постигна желания ефект. След това, докато Гицка се качва нагоре в тъмното, тайничко се надявам да се пребие по стълбите пущината проклета, и се заклевам, че следващия път първо ще синхронизирам с нея протокола на комуникация и ще й обясня какво се иска от нея, за да не крещя от тавана та цялото село да ме слуша. Как ше ме
удумват бабите утре – не е истина. Уж глухи, ама посряд нощите по-хубаво от Гицка чуват. Абе то и аз като си я вземах, си знаех че е малко глухичка, ама си викам, нека, то
така по-хубаво, да не чува всичко…
2) Пак съм с Гицка. Ама вече знам, че не чува от горе. Обяснявам й аз, ама тя нали си е малко тъпичка, не схваща. Абе то и аз като си я вземах, си знаех че е малко тъпичка,
ама си викам, нека, то така по-хубаво, да не вземе нещо да ми върти номера…И разчитайки само на себе си и невероятният си акЪл, стигам до следния диаболичен план:
- Щракам (поставям в положение “Включено” – накратко “Включвам”) пърия ключ. Тегля едно конско на Гицка на общо основание, ей така за профилактика. Или си съзерцавам
ноктите. Ама в тая тъмница кво съзерцание?! Затова тегля още едно на Гицка, тоя път щото си я обичкам бе, тя си е мойта Гицка! Пиле златно, ненагледно…
- Така, обратно при ключовете. Изключвам ключ 1 и включвам ключ 2 (clarification: ключ 1 = първия ключ, ключ 2 = втория ключ и така нататък до ключ 3 = третия ключ). След тоя
clarification се втурвам нагоре по стълбите в тъмното и се надявам да не се спъна на онва стъпало, дето Гицка се спъна миналия път и се преби, да не ти разптавям – счупена ръка, 2
напукани ребра, изкълчен глезен, 15 дена беше в гипс в болницата… Ааааа, дейба, изхаках си коляното някъде, ама не виждам къде.
- Така II (син на Така (I), вожд на Задачите, братчеди по майчина линия на Команчите, по бащина на Апашите, бизнес партньори на Стражарите), вече съм горе. И както съм горе
гледам, и не вярвам на ушите си. И все пак разсъждавам:
- ако крушката свети, значи втория ключ е човека, мъжко чадо ще имам!
- ако не свети пипам я безразсъдно с пръсти:
- ако се чуя, че изревавам от болка, щото съм се опарил, значи до преди малко крушката е светела и се енажежила, значи първия ключ е човека, женско чадо ще имам!
- ако пък крушката е студена, и не се изгоря (да я бах хванал с някво парцалче поне, да съ *** в гълфона!) значи или третия ключ е човека, или крушката е изгоряла, или мишките са прегризали кабелите, от съседа близнаци имам!
Само не разбрах как в тая тъмница я намерих тая крушка и как въобще я стигнх, тавана 3 метра висок! Ами ако беше луминисцентна или светодиодена, хич нямаше да загрее! Ама
съм голям гълфон, моиш ли ми обясниш, ама така че чак аз да те разбера, що не си взех фенера, а! За втори път вече го забравям!
И най-интересния въпрос, след като от къщата не можело да се излиза, ний с Гицка как излезнахме първия път, а!”
Ха сега кажете, че програмистите не са духовити, а!
Браво на Дамян!
