Шефе, плати ми наема!

Вчера ми вдигнаха наема, ей така, като “коледен бонус”?! Това ме наведе на мисълта, че е добре да повдигна въпроса за зависимостта между желаната заплата, начина ни на живот, повишаването на наемите ни и едно от възможните решения на този сериозен проблем. Статията е ориентирана към:

1. Хора, които живеят под наем и се опитват да имат добро финансово планиране, за да имат покрив над главата си, но и да водят пълноценен живот;
2. Наемодатели, които искат да бъдат давани за пример и да имат добри и съвестни наематели за дълъг период от време;
3. Работодатели, които искат допълнително да мотивират служителите си, като спомагат за домашното им спокойствие и същевременно пестят от данъци.

Статията е разделена на 2 части, като 1-вата анализира проблема Наемодател – Наемател, а 2-та се опитва да даде решение за всички страни чрез включването на допълнителен фактор – Работодателят.

I част – Защо ми вдигнаха наема?

Типичният отговор на този въпрос е: “Инфлацията“, което не е никакъв отговор по принцип, защото ако инфлацията е 7-8%, това не пречи наемите да се вдигнат в 20-25%. Зависимост няма, всеки си решава сам и обикновено си избира някаква кръгла сума за повишение – 50, 100 лева или евро. Няма никаква причина наемите да растат, когато цените на жилищата намаляват.

Представете си, че стойността на наема се образува по следното уравнение:

НАЕМ = Местоположение + Квадратура + Удобства

Нека не гледаме конкуренцията, че е вдигнала наемите.  Нека основното ни желание е да представим жилището, което даваме под наем, като добра услуга, а не просто като поредната скъпо струваща дупка. В този случай можем да приемем, че “Местоположението” и “Квадратурата” са константи. Следователно реално наемът би трябвало да е обвързан с удобствата в жилището, а не с неговата цена, защото Наемателят няма интерес към неговото закупуване.  С времето интериорът поевтинява заради амортизацията (мебели, уреди). Тъй като местоположението и квадратурата си остават постоянни, реалното вдигане на наема трябва да стане при внасяне на нови удобства, а не спрямо личните финансови нужди на Наемодателите. Това е психологически момент, защото тогава се заражда недоверие между страните. Наемателите започват да се страхуват от следващо ненадейно повишение и започват да се оглеждат за по-добри алтернативи. Ето защо Наемодателите трябва в достатъчна степен да обяснят каква е причината за промяната на исканата сума, като предложат допълнително удобство в замяна на запазване на доверието у Наемателите – нов диван, смяна на матрака, срок за стартиране на освежаване на жилището и много много други.

Важно за доверието, подобно на отношенията Работодател – Служител, е оформяне на договорни отношения с Наемодателя. Огромна част от договорите за наем в момента не са данъчно регистрирани. Наемодателите не плащат данъци върху наема. Наемателите пък нямат достатъчно силна правна защита срещу например произволното вдигане на наема. Същевременно нямате легитимен документ, за да си регистрирате Настоящ адрес в конкретното населено място, да гласувате и т.н.

Една радикална идея! Досега не съм видял договор за наем, в който да е посочен минимален период за корекция на наема. Това би бил силно мотивиращ фактор за добрите наематели, като същевременно се опазва и доверието. Аз лично бих препоръчал  първа корекция на наема след 2 години, а следващите корекции да са минимум на година и половина и съобразени с нивото на инфлацията. Когато човек знае какво го очаква, той има възможност да предвиди нещата и се чувства по-спокоен и уверен в своето бъдеще, а не да му вдигнат наема 3 месеца, след като се е нанесъл, както стана с една моя приятелка.

II част – “Съжалявам, но това ми е минимумът на желаната заплата, защото съм под наем…”. Решението:

По презумпция Работодателят не се интересува къде живеете, той си е определил някакви рамки за заплатата, които са свързани с  финансите на фирмата и жизнения стандарт в  определена степен. Никой работодател няма да Ви повиши заплатата, ако ви вдигнат наема.  Това означава ли, че трябва да живеем в мизерия и да съкращаваме разходите си? Разбира се, че не!

Едно от възможните решения е да обвържем страните в казуса, да ги направим зависими една от друга, като балансираме интересите им.

До момента само големи мениджъри се ползват от привилегията да имат квартири, плащани от компанията, в която работят. Нека разчупим стереотипа и да дадем на повече служители достъп до този мотивиращ фактор. Ето възможностите:

1. Договор Работодател – Наемодател. Какво би станало, ако Работодателят има договореност с рентиери (хора с повечко имоти, които дават под наем)? Позитиви:

• В този случай той може да гарантира добра квартира на даден свой служител, която е и на добра цена със съответната защита срещу произвол от страна на Наемодателя, заради сключения договор между него и Работодателя;
• Служителят е мотивиран да работи по-дълго и по-добре в компанията;
• Наемодателят е доволен от постоянните наематели и дългосрочния доход;

2. Данъчнозаверен договор Наемател – Наемодател. Служителят предоставя на Работодателя този договор, като вторият изплаща директно на Наемодателя част от договорената сума за наем.  Работодателите могат веднага да преценят, че ждигането на заплатата е по-изгодно финансово от плащането на наема, но тук предимно обръщам внимание на мотивацията, която се създава от такова действие. А не е ли тя по0важната в случая?! Позитиви:

• Фирмата издига имиджа си като отговорна пред служителите си и обществото;
• Данъчната заверка позволява на Работодателя сам да може да провери реалното съществуване на подобен договор и да се увери, че не си дава парите а вятъра, сумата в договора е реална, а пък хазяинът плаща данъци, както е редно;
• Служителят е мотивиран да работи по-дълго и по-добре в компанията;
• Наемодателят започва да служи за пример за коректно отношение, като същевременно е доволен от постоянните наематели и дългосрочния доход;

Допълнителни бележки

1. Не е необходимо всеки служител да получава подобна облага. Вложете тази техника в системата за атестиране и я приложете към изявилите се през годината служители.
2. Условието за регистрирания договор за наем ще минимизира броя на желаещите да ползват този бонус, като ще ги принуди или да се опитат да преговарят с настоящия си Наемодател, или да се  огледат за нова квартира със съвестен хазяин.
3. Всичко това ще окаже може би вторичен ефект върху самите Наемодатели да започнат да регистрират договорите, за да:

• привлекат постоянни добри наематели за дълъг период  от време;
• да сключват договори с работодатели;
• да служат за пример и да бъдат търсени на пазара на наемите, което им предвещава по-бързо и сигурно разрастване на броя на притежаваните имоти.

Разбира се, аз успях да разгледам само малка част от този проблем и евентуалните му решения. Нормално е да има още много решения и ненаписани казуси. Затова коментирате темата.

Ако Ви е харесала статията, гласувайте за нея в svejo.net.

Прочетете също и:

1. Каква чест, че ми предлагате трудов договор! Обичам да чета обявите за работа, защото бисери има и там, не само в CV-тата на кандидатите. Като изключим правописните...
2. Кандидат за работа! Началото! Започвам да пиша за скромния си опит в сферата на Човешките ресурси, като мноооого се надявам да помогна на някого...