Когато поканих един приятел да се присъедини към моята кауза във Facebook – “Заслужавам да работя това, което харесвам”, той ми каза: “Sorry, но шефовете ми ще видят и какво ще си помислят. Така че няма да участвам.”
Нима той не смяташе, че заслужава да работи това, което харесва??? Не мисля така.
Страхът от работодателя изключително често е причина да не направите толкова много неща. Замислете се дали си струва. Фразата “Ами какво ще си помисли шефът” Ви ограничава откъм свободен избор. Шефската дума Ви ограничава от изобретателност и инициативност на работното място.
Личното ми мнение е, че трябва максимално да се стремим да не зависим от шефовете си при взимане на решения или предприемане на действия. Така ще се чувстваме свободни и работното ни място ще стане като наш собствен дом.
За това обаче трябва предварително да бъде изпълнено едно условие: Да сме запознати какво ще се случва в организацията, т.е. какво са бъдещите планове на ръководството.
Така че за да си осигурите свобода и да се чувствате уверени какво правите питайте максимално за бъдещите действия и следващите етапи на проектите, по които работите. Аз лично, ако ме държат в изолация, въпреки питанията ми, си търся нова работа, защото не искам да се чувствам като някакво си там човече изпълнител на нареждания, което не влага мисъл в работата си.
Изисквайте максимална информация, за да може вашите решения да са в синхрон с фирмената стратегия, а не както се получава в България:
- Защо това си го направил така?
- Защото така е най-рационално.
- Да, ама няма да можем после да направим другото нещо.
- Ами аз не знаех… (и почват едни оправдания)
- Ами питай. (не че някой ще ти даде каквото и да е инфо).
Призовавам и шефовете: Бъдете искрени със служителите си, говорете за бъдещето, научете и средните мениджъри да обясняват добре бъдещите действия на своите подчинени.
Когато вървим в една посока, няма да има нужда да си задаваме вече въпроса: “Ами какво ще каже шефът?”
Ще му спестим и на него време да коригира нашите действия.
Няма да ни е страх от него, каквото и да направим, защото отношенията вече ще бъдат партньорски и открити и ще може да му споделяме как се чувстваме или какво мислим да направим без страх. А той ще се опита да ни помогне.
Няма подобни статии


Благодаря за ценните съвети и споделена гледна точка!
Понякога, просто е по-лесно да се отпуснеш по течението и едва, когато има кризисна ситуация да проявиш усилие.
Но това главоболие може да бъде спестено с превентивни действия, както ти описваш…
http://bulpete.wordpress.com
Харесвате ли коментара?
0
0
Здравей Иво,
В последните 10 години съм имал шевове принадлежащи към двата “полюса”. Когато шефа си е “на място” го няма и този порив да си независим от шефа. Когато човек знае, че той винаги има едно ухо за това, което служителя казва, работата спори и понякога се избягват подводни камъни, за които шефа даже не подозира.
Вярвам, че ще намериш реализацията, която ТИ заслужаваш!
Поздрави
Харесвате ли коментара?
0
0
Благодаря за пожеланията, адаш. Същото го пожелавам и на всеки. Призовам даже да се подкрепи каузата във Facebook – Заслужавам да работя това, което харесвам – http://apps.facebook.com/causes/168193?m=7bf7bab2
Харесвате ли коментара?
0
0
Отличная статья Спасибо огромное
Харесвате ли коментара?
0
0